Сякаш някой тайно направляваше и хората, и страстите им. И нямаше кой да тури край на съзаклятията.
Няколко дена шумя и крещя жабешкото блато. След туй изведнъж утихна — бяха подпалили Народния театър. На четвъртото представление «Апотеоз на родното драматично изкуство» една лоена свещ беше турила край на великолепната сграда, с която се гордееше столицата. Цяла нощ горя огромният корпус, като осветяваше улиците и кварталите наоколо, и стана причина за още много догадки и коментарии, които вълнуваха и публиката, и държавниците, докато на края хвърлиха впната на лоената свещ, взела участие в реквизита на представлението.
След това започна всекидневието — тихо, кротко, със студени мъгли и болести. И чак към пролетта отново се надигна оживлението — бяха насрочили парламентарии избори за 22 април. Министър-председателят обичаше символиката — зимата си отива, идва пролетта — природата се обновява… Напред към изборните урни, към обновлението! Така пишеха и «Земеделско знаме», и останалите вестници. Така пишеха и опозиционерите, защото и те се позоваваха на природата, която се обновяваше под влияние на слънцето и на южния вятър. И люто се заканваха на премиера и на министрите му задето нищо не бяха свършили досега. Критикуваха го отляво и отдясно. А той запазваше с огромни усилия спокойствие и често си спомняше предупреждението на Журналиста, който му беше казал на юбилея: «Мементо мори, екселенц!» («Помни смъртта, екселенц!») Добре го бяха измислили лисиците, но аз ще им дам едно «Мементо мори»!]
— С блоком правых мы справимся легко, Сандьо, — говорили ему министры, — у них и народу-то — раз, два и обчелся. Но как нам договориться с коммунистами? Уж очень они наседают на нас.
— С коммунистами? — рассмеялся Стамболийский. — Вы разве не читали их резолюцию от двенадцатого числа этого месяца?
— Какую резолюцию?
— Отстаешь от событий, господин Томов. Это не я тебя, а ты, как военный министр, должен меня о таких вещах уведомлять!
Премьер-министр нажал кнопку звонка и потребовал принести ему папку с текущими документами. Когда ее принесли, он заставил военного министра вслух прочитать этот документ. Немного сконфуженный, министр взял папку и начал запинаясь читать. Постепенно углубляясь в чтение, он пришел в себя. Стамболийский в это время барабанил по столу пальцами и пощипывал торчавшие кверху усы. Его забавлял вид военного министра, читающего коммунистическую резолюцию. Самому ему документ нравился — в нем чувствовалась и политическая прозорливость, и признание его, Стамболийского, политики, как бы товарищи слева ни кривили душой… Хотят они того, или нет, но им придется считаться с силой Земледельческого союза. Поэтому-то они и провели расширенное заседание своего партийного совета. Провели потому, что туго приходится, а не ради красивых глаз Стамболийского.